Екологічна катастрофа

РЕФЕРАТ НА ТЕМА:

ЕКОЛОГИЧНОТО САМОУБИЙСТВО Живеем във време на изключителен напредък в областта на науката і техниката. Дякувати на натрупаните знання і набутий творчеството сі човекът е достигнал небивало могъщество. Але това могъщество се гради единствено на съвременните му розуміння, без които човекът е безпомощен. А съжаление тези розуміння, служейки му, го змінять драматично, моделират го по своя візія і подобу і го заплашват з пълно унищожение. Проникването в извънземните простору, снабдяването з енергия на милионни градове саме через нищожно кількість уран, изкуствените заступники на човешки органи — това са саме някои від хилядите примери за чудесата на съвременната наука і. А същевременно тия розуміння налагат едни новини норми на особисто социално поведінка, новий начин на мислене, а някои випадки дори і новий начин на емоционално изживяване. Хората від господари на постиженията сі поступово се превръщат в техни роби, задължени так спазват изискванията, които самі са сі наклали, защото інакше една злоумишлена проява чи малка небрежност могат так костват живота на милиони і дори милиарди хора.

Всекидневният життєвий опит може так подпомага, але сам собою сі е недостатъчен за письмо речей та обмисляне на всички възможни последици від научно-техническия прогрес. Не е випадково, чого със своята изострена чувствителност письменники і ‘артисти‘ търсят отражението на науката і техниката върху човешката душевност і бит.

Типовий приклад за такива драматични промени е непрекъснато разрастващата се над Антарктида озонова дупка — слідство від аерозолните виробництва та непрекъснато увеличаващото се кількість въглероден двуокис в атмосферата. Непрекъсната промяна на концентрациите на газовете в атмосферата променя структурата і і води съответно до изтъняването на озоновия шар. Появила се през осемдесетте години на нашия століття, тази дупка заплашва живота на милиони хору, населяващи южното полукълбо. Ултравиолетовите лъчи, частий від които трябва так бъдат спирани від озоновия шар, преминават безпрепятствено през атмосферата там, където тієї липсва і засипват земята. Озоновият шар бі могъл так се възстанови, стіга так му бъде оставено малко време, але хората засега не му го дават. Ті бързат, за так могат так спечелят повече, оставяйки покривът на общата їм къща так изчезва поступово над главите їм і так гі излага безпомощни під въздействието на слънцето. Німа сі заслужава так приречемо собі сі і бъдните покоління на смърт чи мізерно съществуване, за так натрупаме тимчасово благосъстояние?

Не саме озоновата дупка застрашава здравето і живота ні. Многото заподій за съществуването і също ні съсипват які і несхитно. Една від тях е изключителното разрастване і умножаване на индустриалните центрове — едни від най-големите замърсители на въздуха, водите і почвите. Від една країна полезни като виробники на новини і висококачествени технології, ті відокремлять багато вредни продукти, които багато често биват изхвърляни в околната середовище в изходния сі вид замість так бъдат преработени докато станат годни за повторна употреба чи поне относително безвредни за природата.

Багато від индустриалните центрове са построени в близост до многомилионни градове і броят на застрашените хору значително нараства. Научните статистики показват, чого в последните 30 години процентът на болните від хронични белодробни заболявания і зажадав від болести на дихателните пътища се збільшив багаторазово. Усі по-често явище в големите градове са смоговете — явища, подобни на мъглата, але за които съставът на въздуха в приземните слоеве на атмосферата е пропитий з тежки метали, въглероден двуокис і д рузі вредни съединения. Голяма роля за образуването на смогу играе і огромния брой автомобілі, които са в спрямування моменту і чийто ауспуси бълват тонове отрова във въздуха. Щороку до атмосферата се изхвърлят над 200 милиона тону въглероден окис, повече від 50 милиона тону въглеводороди, над 146 милиона тону серен двуокис, 53 милиона тону азотни окису і багато друзі. Ние самі се увреждаме изглежда, чого все още ні липсва съзнанието за злото, което сі причиняваме і по-точно за истинските размери на това зло.

Багато від вредните отпадъчни продукти се заравят під земята чи навіть се захвърлят някъде. По този начин почвата се замърсява чи става непридатна за селскостопански цілі чи пък продуктите, добивани від нея са вредни за човешкото здраве.

Динамичното настъпление на агрохимията віче създава големи социални проблеми. Масовото използуване на химични препарати увеличава продуктивността на селскостопанския працю, але създава редица гостри екологични і хуманитарни проблеми.

Нарастващата употреба на химични препарати силно нарушава екологичния баланс. Впръскваните химични речовини разрушават почвените бактериални колони, които са від значення від поемането на азот від растенията. По този начин се нарушава естествената способност на почвата так поема азот від въздуха.

Споменатите, чи багато друзі процеси на нарушаване і дори разрушаване на екологичната система, ако продължават със сегашните темпове, ще изправят човечеството перед драматични проблеми. Постепенното осъзнаване на този факт води до взаимосвързани дії від подвійно єство: від една країна, до засилване на социалния тиск проти отрицателните последици на новите технологій і від друга країна до интензивна робота за създаване на новини технології по-безопасни і изместващи опасните. Така наприклад віче са създадени редица тъй наречени ‘безотпадъчни' технології, които водять до възстановяване до махлярства екологичен баланс чи най-малкото до рязко намаляване на вредностите.

Това показва, чого обществото играе съществена роля при определяне на екоклимата і те е основният чинник за спасяване на Земята і човечеството від екологична катастрофа. При едно по-бързо і по-дълбоко осъзнаване на екопроблемите ние саме, чого бихме могли так запазим собі сі і бъдните покоління, але бихме могли дори так їм осигурим една прекрасна планета.

Примери за изграждане на едно така екологично самосъзнание за съжаление съществуват твърде малко. Единствените, които активно се борят за захист на природата са екологичните організації като.

«Грийнпийс». Един від най-често издиганите від тях призиви е за опазване на редките і изчезващи животински видове — повечето, від които са з критично ниско ниво на броя на екземплярите «дякувати» саме у човешкото нехайство, невігластво і алчност. Така наприклад при петролните разливи, причинени поради човешката некомпетентност чи небрежност голям брой птици і риби, а някои випадки і бозайници в лицето на китове, акули і китови риби стават жертви на замърсяването, като смъртта, която гі застига е една наистина жорстока смърт — задушаване чи отравяне. Вълците, рисовете і въобще майже всички хищници са масово избивани, понеже поради невігластво са считани за шкідники. А всъщност са основен чинник за поддържане популацията на тревопасните на едно нормално равнище. З тяхното избиване броят на тревопасните животни рязко нараства, често използуваните пасища изчезват, поради което растителността на големи площи се унищожава, следва ерозия, багато животни измират, друзі нападат човешките посеви. Нарушава се еко-баланса, від което страдат всички видове на Земята, включително і хората. Багато животни са били избивани від алчност, а някои від тях продължават так бъдат унищожавани по същата причина — примери за това са снежния леопард, тигърът і друзі. Далі причината е кожата, зъбите чи нещо друго, това избиване е проява на пълна безотговорност і нечовешка бруталност. Багато слонове, мечки-панди, носорози, различни видове антилопи і друзі животни са ставали жертва зазаради скъпата сі шкіра, роги чи бивни.

Една від най-пагубните дейности на човека обаче за съжаление і сега продължава з пълна сила і изглежда ніякий не е в състояние так я спре.

Става дума за изсичането на горите і по-специално на тропичните гори.

Горі, които са изключително богати з растителни видове.

Разпространени між двата тропіка, пълни з вечнозелени, влаголюбиви рослини, тези міські представляват повече від половината дървесна растителност на планетата. У наш време тези міські непрекъснато намаляват площите сі, като причина за това е човекът і неговият залишається незмінною подтик — паричната печалба. Най-големите тропични міські са в.

Амазония, Африка і Австралія. По-голямата частий від валежите в басейните на реките Конго і Амазонка се дължат на горите. Там, където са изсечени големи участъци, дъждът намалява, а ерозията се разширява извънредно бързо. Това се отразява върху местния клімат, а до голяма степен і върху клімату на целия континент. Ако изсичането на горите продължи със същите трудни за контролиране темпове, ще настъпи момент на постійно затопляне на атмосферата. Това ще доведе до непоправими промени най-напред във водосборните басейни, а опісля й на цялата планета. Тъй като тук се произвежда голяма частий від кисню в атмосферата, изчезването на тези міські ще има пряко ставлення, і към озоновата дупка, която ще започне так се увеличава з още по-бързи темпове.

Усі повече хору разбират тревожната істина — това, което става в тропическата гора, слід време ще повлияе най-напред върху клімату і живота в умерените географски ширини, а опісля й в останалите райони на планетата. Географската середовище ще бъде променена в посока, която е твърде несприятлива за човека. Усі пак остава надеждата, чого опитите за презалесяване на изсечените віче масиви ще бъдат успешни, а самата мотор-січ ще бъде максимално намалена.

Навлизането в техническата епоха ні донесе една изключително смъртоносна технологія — атомната енергия. Атомната енергия има багато положителни страни; але наред з тях има і ще дві силно отрицателни: ядреното оръжие і опасността від радіоактивно замърсяване на околната середовище — замърсяване, което може так се одержав і за мирните докладання на атомната енергия. Багато прісний спомен за това е аварията в.

Чернобил през 1986 година, която доведе до смъртта набагато хору і бум в разпространението на раковите заболявания. Голям проблем за околната середовище са і ядрените отпадъци — остатъчен продукт від ядреното гориво. Големия термін за ядрен разпад на тези отпадъци гі превръща в нежелана від нікого собственост. Обикновено компаниите се отървават від тези отпадъци, като гі заравят в барелі під зам’яли чи гі изхвърлят в океана.

Имайки предвид мощността на ядрените реакції, натрупването на ядрено оръжие може так се счита наистина за величезна опасност за цялото човечество. Ядреният арсенал, който е натрупан в моменту е в състояние так опустоши цялата ні планета.

Самите ние изглежда не сме особливо заинтригувани від това. Але всі пак напоследък се наблюдава раздвижване в тази насока — протестите срещу френските ядрени опити і друзі, които показват, чого в хората все пак започва так се създава някакво екологично самосъзнание.

По-сериозни проблеми з опазване на околната середовище създават по-бедните і изоставащи в развитието сі страни. Това від една країна е поради невъзможното отделяне коштом за екологични проекти і зажадав від друга країна поради по-ниската екологична култура і липса на програми за образоване в тази насока.

У по-развитите суспільства віче са въведени екологични стандарти за всички произвеждани продукти. Въвеждат се і програми за възстановяване на околната середовище й опазване на застрашените видове.

Правлять се големи інвестиції в новини технології за създаване на заступники на съвременните неекологични продукти. Един приклад за това е замяната на аерозолните продукти з такива несъдържащи вредни за озону фреони. Правлять се все повече опити за забрана і контрол върху ядреното оръжие і ядрените опити.

Слід казаното до тук възниква въпроса — има чи право човечеството так променя околната середовище? Ако съдим по съществата различни від човека, виждаме, чого няма рослина чи животно, което так е променило закономерностите в природата поне за времето на нашите спостереження. Від тази гледна точка нямаме право так променяме околната середовище на останалите същества. Але така чи інакше сме принудени від необходимостта за създаване на умови за живіт на непрекъснато нарастващото човечество.

Изглежда нашето бъдеще е визначено. За так не унищожим природата като я използуваме за източник на ресурси необходими на новите генерації трябва чи так намерим начин за контрол на популациите чи так започнем изселването на човечеството по друзі планети. Опитите за контрол на раждаемостта за сега са неуспешни. Чи скоро прираста на населението в по-слабо развитите страни скоро ще започне так намалява, незалежно від опитите за такава социална політика. За так осъществим умови за живіт на друзі планети ще трябва науката так продължи так се развива със същите темпове, което е неминуче. Това розвиток на науката ще увеличи шансовете за унищожение на човечеството тъй като ще се усъвършенствуват і средствата за унищожение. Също така голямата сложност на новите технології увеличава вероятността від грішки, които могат так се окажат фатални.

Възможности за такива грішки съществуват в областта на изкуствения интелект, генното инжинерство і друзі, а във военната област ядреното, биологичното і бактериологично оръжие.

Але промените на околната середовище не винаги са отрицателни. Примери за това са създаването на умови за живіт в пустинята, облагородяването на пустеещи земи і залесяването на свлачищни райони.

Според мін наблюдаваните процеси на осъзнаване на важността на еколо гията, ще доведат до възстановяване на естественото природно розвиток виробництва і екологичната катастрофа ще бъде избегната.